09.05.2021

България отдава днес почит на героите от Април 1876-та

България отдава днес почит на героите от Април 1876-та.
Навършват се 145 години от Априлското въстание, което избухва на 1 май нов стил (20 април по стар стил) в Копривщица. Бунтът се вдига преждевременно заради предателство.

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.

Пет революционни окръга готвят народа за революция. Четири от тях успяват да въстанат – Търновски, Сливенски и Врачански, като най-добра е организацията в Пловдивско. Единствено там под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след събора на Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово.

Веднага след предателството, на 19 април, в Копривщица пристигат турските заптиета. На следващия ден Копривщица се вдига, революционерите превземат Конака. Следва Панагюрище, а Хвърковатата чета на Бенковски и Волов вдига на въстание Перущица, Батак и Брацигово. Вдигат се още Стрелча, Клисура и много други села и градове предимно в Средногорието и Родопите.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април стар стил) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание.

Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.

Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.

Въпреки това въстанието представлява своеобразен връх на националноосвободителното ни движение и еманация на българския дух. Макар и завършило с неуспех, то постига друга своя основна цел-политическата-народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Удивително е, че на страната на родната ни кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници-двете най-могъщи империи по онова време-Русия и Великобритания. Така освобождението става неизбежно и то се случва две години по-късно.

Източник:http://epicenter.bg/article/Balgariya-otdava-dnes-pochit-na-geroite-ot-April-1876-ta/247845/11/0

бутон за споделяне

BGtop