06.03.2021

Защо Западът забрави заслугите на Кирил и Методий?

Кирил и Методий са днес почти непознати в Западна Европа – въпреки заслугите им. Католическата агенция КНА припомня великото дело на солунските братя по повод 40-годишнината от обявяването им за съпокровители на Европа.

***

Кирил и Методий, двамата славянски апостоли, все още са слабо познати по западноевропейските географски ширини. И то независимо от факта, че в навечерието на 1981 година първият папа-славянин Йоан Павел Втори ги повъзгласи за „съпокровители на Европа“. Точно преди 40 години, на 14 февруари 1981, този празник за първи път беше тържествено отбелязан. Бяха времена, когато комунистическият режим репресираше християните в Средна и Източна Европа и те болезнено се нуждаеха от свои светци-покровители.

Защо Западът забрави Кирил и Методий
„Християнска Европа трябва да диша и с двата си бели дроба: римо-калотическия и източно-православния“ – такива бяха тогава думите на папата. Този жест на Йоан Павел Втори имаше огромно духовно-историческо значение, защото всъщност ревизираше широко разпространената теза за трите колони, върху които се крепи Европа: Античността, християнството и германите.

Незаслужената забрава на славянските апостоли има дълга традиция в Германия: мисията на Кирил и Методий във Великоморавия винаги е била трън в очите на франкско-баварските епископи. Те открай време са смятали, че това е намеса в тяхната сфера на влияние.

Двамата братя са сред най-важните светци на Източната църква. Методий, със светско име Михаил, и Кирил, със светско име Константин, произхождат от Солун, който по онова време е вторият по големина град във Византийската империя. Двамата обичат монашеското уединение, но по молба на византийския император Михаил Трети през 862 година поемат на важна мисия във Великоморавия.

Началото на славянската писменост
Константин отрано съзира проблема: славяните все още нямат писменост. „Как да пиша върху вода?“ – иносказателно попитал той императора. Преди отпътуването за Великоморавия Константин създава азбука на базата на гръцките букви, пригодена към славянските звуци. С помощта на тази азбука двамата братя превеждат и най-важните християнски книги, което поставя началото на славянската писменост. От шрифта на Кирил неговите ученици по-късно създават кирилицата, която и до днес се използва в редица държави на Балканите и в Русия.

Кирил и Методий мисионерстват на народния език на славянското население. Тази идея тогава е изключително напредничава, тя изпреварва със столетия времето си. Славяните упорито се противопоставят срещу римско-германския манталитет, който мисионерите се опитват насила да им наложат. В своето обръщение към папата през 867 година Константин успешно защитава правото на славяните да изповядват християнската религия на своя собствен език.

Константин умира на 14 февруари 869 в Рим. Малко преди смъртта си той облича монашески одежди и приема името Кирил. По-големият му брат Методий става папски легат за славянските страни и е изпратен във Великоморавия. Възникването на славянска църковна провинция се превръща в крайъгълен камък за приобщаването на славяните към християнството. Методий умира на 6 април 885 година в Южна Моравия, където се е отдал на мисията си заедно с около 200 ученици и проповедници.

След смъртта на Методий неговото дело първоначално изглежда провалено. Политическият вятър е променил посоката си. Но моралният авторитет на Методий все пак успява да спаси славянската мисия. Учениците му се разпръсват в четирите посоки на света, а делото на славянските апостоли пуска трайни корени най-напред в България. Там цар Борис предоставя на методиевите ученици ново поле за деятелност в днешния Охрид. Именно оттам кирилицата разнася християнството надалеч – през Румъния та чак до Киевска Рус, а оттам през Москва и из цяла днешна Русия.

Кирил и Методий остават верни както на латинската, така и на византийската традиция, както на западната, така и на източната. Тази тяхна нагласа е истински екуменическа, при това във времена, когато източните и западните християни все още живеят под общ църковен покрив. Братята правят християнското послание разбираемо за славянското ухо и въвеждат славянския език като литургичен, което отчасти мотивира бохемите, моравците и словаците по-късно да се обвържат с Рим.

Независимо от всичко това Кирил и Методий и до днес си остават позабравени на Запад – макар че са съпокровители на Европа.

(http://(https://www.dw.com/bg)

Източник:http://epicenter.bg/article/Zashto-Zapadat-zabravi-zaslugite-na-Kiril-i-Metodiy-/240617/11/0

бутони към социални мрежи

BGtop