14.04.2021

Йотова: Смяна на модела означава държава на отговорните действия, а не на арогантния политически ПР

Протестите на българите са не само емблема на 2020 г., но и огромна енергия, която продължава в следващата страница от „Проектът за България“ и минава през смяната на модела. Смяната на модела не означава промяна на парламентарното устройство на България, а край на политиката на мегафона. Българите от близо и далеч трябва да припознават себе си в управлението. Хората в България не са реквизит на злополучна политическа пиеса, а главно действащо лице в реалния живот. Ние сме български граждани с права, а не поданици. Това заявява вицепрезидентът Илияна Йотова в своя отчет за четвъртата година от мандата, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Вицепрезидентът не участва в традиционната пресконференция, тъй като се лекува от коронавирус.

„Смяната на модела означава държава, в която компетентни и грамотни хора дават реални решения на проблемите, а не подаяния. Държава на отговорните действия, а не на арогантния политически пиар“, посочва Илияна Йотова.

„Смяната на модела означава да скъсаме с живота на „парче“. Парчетата не са и не могат да бъдат „предложението за България“. Пандемията на неравенствата, която се превърна в хронична, не може да се реши с безотчетно раздаване на милиони от сметките на утрешните поколения“, заявява вицепрезидентът. Тя подчертава, че смяната на модела означава невъзможност да ползваш европейски пари (особено сега в кризата) за собствени предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.

Според вицепрезидента смяната на модела означава предсказуемост и стимули за развитие за малките и средните предприятия, за гръбнака на българската икономика, решения, които се подчиняват на икономическа логика – с 12-те милиарда от Европа да се създават работни места, работеща икономика, а не бюрокрация.

В европейски аспект според Илияна Йотова смяната на модела означава България да завърши успешно пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специални наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите идеи за бъдещето на Европа, а не да гледа отстрани.

„Искаме и можем заедно да напишем следващата страница от „Проектът за България“, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се помита от „цунамито“ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България“, заявява вицепрезидентът.

„Ние, българите, трябва да намерим своето място в един променен и несигурен нов свят. За да сме готови за него, трябва да променим първо страната си! Това казват хората от площадите на протеста в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница“, посочва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е убедена, че българските диаспори не са „ничии хора“ и заедно българите в България и българите в чужбина можем да постигнем много.

Илияна Йотова изтъква, че вече 21 години няма национален орган за българите в чужбина, въпреки действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут.

„Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „мълчаливия отказ“ на правителство и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласуват“, заявява вицепрезидентът.

Най-важният и неотменим приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не позволи провеждането на планирания за юли м.г. голям форум с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът й успяха да разширят мрежата от български общности с „нови земи“ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.

„Пандемията открои още повече необходимостта от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, но която става все по-актуална. Тази политика предполага не само преговори и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, изграждане на лоби в научните среди, разпространение на българската култура. Аз и моят екип сме готови да се включим в нейното изработване“, убедена е Илияна Йотова.

Конкретна илюстрация на липсата на такава политика е разгорялата се дискусия с Република Северна Македония.

„Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти“, посочва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция трябва да се защитава по-убедително, да се разгласява и чрез българските общности и дружества, а и учениците в България трябва да знаят повече за българския характер на събитията и героите, за които се спори.

„За нашите европейски партньори трябва да е ясно, че няма как да допуснем пропагандата и езикът на омразата да са водещи към страна членка на ЕС. Ще бъдем безкомпромисни към всякакви опити за сепаратистки настроения, които десетилетия създават напрежение между двете страни“, заяви вицепрезидентът.

Отправна точка в дейността на Илияна Йотова с българите в чужбина е съхранението и разпространението на българския език и култура. Концепцията на вицепрезидента за Български културен институт, подкрепена от много български общественици и интелектуалци тук и в чужбина, чака своето припознаване от изпълнителната власт.

Благодарение на инициативата на Илияна Йотова, на големия учен и човек проф. Венко Кънев и на Българското национално радио днес 250 аудио урока по български език се слушат и учат в десетки испаноговорящи страни.

Със съвместните усилия на кмета на Калофер, на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер и Министерството на културата къщата на Ботев в бесарабското село Задунаевка разказва за живота и делото на българския национален герой. След бесарабската част на Украйна и Молдова, през изминалата година бяха надградени връзките с историческите общности от Таврия, Приазовието, Запорожката област.

„Българските лекторати там трябва да бъдат поддържани от българската държава, защото има много сърцати и отдадени на професията хора“, категорична е Илияна Йотова.

Общите усилия и координация между българските институции и решаващият глас на българската общност запази Болградския регион в Украйна като център на българщината. „Сега трябва да обединим усилията си за Тараклийския университет, чиято съдба продължава да бъде несигурна, а загубата на българския език – твърде вероятна“, посочва вицепрезидентът.

През 2020 г. Илияна Йотова организира две виртуални инициативи с българите в чужбина. Над 500 българчета, техните родители и учители изпратиха своите послания в „Голи са без книги всички народи“ по случай 24 май. За Деня на народните будители стотици наши сънародници от цял свят писаха и говориха за своята „Будна България“.

Източник:http://epicenter.bg/article/Yotova–Smyana-na-modela-oznachavaB-darzhava-na-otgovornite-deystviya–a-ne-na-arogantniya-politicheski-PR/239480/2/0

бутон за споделяне

BGtop